Зала за тренировки (Дожо)

Японската дума Дожо, или зала за тренировки, произлиза от санскритската дума ”бодхимандала”, означаваща “ място на просветление”. Това е мястото, където следваме Пътя ( До). Съвсем различно е от гимнастически салон или фитнес клуб и тази разлика идва от отношението на практикуващите. В спортния клуб примерно, след като е платил таксата си, човек смятя, че грижата за поддъжането и чистотата на салона е работа на управата и това е естествено. В Дожо не е същото. Дожо става специално място чрез уважението, което учениците като група или общност проявяват към него. Ако всички вярваме, че то е мястото, където изучаваме и усъвършенстваме себе си, как може да оставим друг да се грижи за чистотата му. То е нашето място. Ние  поемаме колективен ангажимент към него и към нашата практика. С колективния ангажимент идва и колективната отговорност, включително и за опазването на мястото съвършено чисто. След всяко занятие учениците заедно, независимо от ранга им избърсват пода с парцали. Тази традиция идваща от стари времена и до днес се практикува в  традиционните Дожо. Това действие, което е функционално, символизира и нуждата да направим нашето его по-малко.  Независимо какви са навън – лекари, адвокати, бизнесмени, учениците могат да почистват залата заедно с хората, с които тренират. Дожо е място за подхранване на чувството за общност и принадлежност и това е нещото, което прави бойните изкуства различни от изолираната и отчуждаваща атмосфера, царяща на други места за физическа тренировка. В Карате Дожо има много стриктна формална етикеция, отнасяща се до това как да поздравяваме хората, как да влизаме и да напускаме Дожо, как да сгъваме униформата си, как да връзваме колана си и т.н. Тези малки формалности се спазват съвестно от всички ученици, не само от начинаещите. Етикетът не е въпрос на ранг. В традиционните Карате Дожо има йерархия. Тя се базира на степента ( от бял до кафяв колан) или ранга (нивата на черен колан) на ученика. Степента на ученика е начин за признаване на неговия опит. Тя е само начин за посочване на количеството усилия, положени от ученика за постигането на придобития от него опит. Коланите не са заместител на кастовата система. Учтивостта се основава на уважението: към себе си, към другите и към Дожо или залата за тренировки. Основният израз на уважение и вежливост, който идва от японската култура е поклонът. В Карате всяко занимание започва и завършва с кратък период “зазен”.  В началото се използва за изчистване на съзнанието и  концентриране върху предстоящата тренировка. След занятието е обичайно да помислим върху това какво е направено, какво е нужно да бъде направено и да се подготвим да се върнем към врявата на външния свят. Механиката на два основни поклона е дадена по-долу.

Поклон от изправено положение

Има различни вариации на позицията на ръцете при поклона, така че е описана основната. По-учтиво е стъпалата да са събрани ( хейсоку дачи или мусуби дачи). Ръцете са отстрани на тялото и леко напред, така че да се виждат. Коленете са отпуснати и поклона е от кръста на около 30 градуса. Главата също се навежда, което е важно за символиката. Когато се покланяме в Дожо, обикновено казваме “Осу”, което е съкратено от “Осу шинобу”. Поздравът датира от суровите дни на самурайския период и основно е поздрав и приветствие, но има и по-дълбок смисъл. Шинобу означава търпение. Пътят “До” изисква търпение и постоянна практика, защото той няма край и няма цел – има само практика. Необходимо е постоянно да си напомняме този факт. Ето защо в залата постоянно чуваме думата “Осу!”.

Поклон от седнало положение

В Карате Дожо, когато коленичим в “зазен”, обикновено сме в “сейза” (спокоен седеж). При поклона в сейза ръцете се поставят пред колената, тялото е изправено и всъщност опората е върху дланите. За да се изправим е нужно усилие, което символизира уважението, което показваме към другия. Както и от изправено положение, навеждането е от кръста на 30 градуса, също с наведена глава. Следва силно “Осу” към този, на когото се покланяме. Погледа е насочен под 45 градуса напред от собственото ни тяло. Поклона е приключил, когато се изправим отново, седнали върху глезените си. Покланянето помага да се усъвършенстват маниерите и да стане личността по-цивилизована. Това е една причина, поради която се практикува. В Карате то също има по-дълбок символизъм. Живеем във време, в което се боготворят символи като власт, богатство, екстравагантност… С това се изгражда индивидуалното его. С това, според Зен учителя идва страданието и заблудата. Можем да бъдем брутални и груби с непознат или да измъкнем най-доброто от някой чрез малко измама. Това е добре. В края на краищата аз съм добре. Ти си добре, но… Това не е философията на Карате. Когато се покланяме ние дърпаме юздите на нашето собствено его. Ние сме в Дожо за да изучаваме себе си. Както Доген казва в своето просветление:

Азът, на който сме заклето предани е съставен от смес от желания, впечатления, представи и модели, които сме видели от другите и с които средствата за масова информация ни промиват мозъците. Когато се покланяме, забравяме за дребния Аз. Когато се покланяме, нанасяме удар на егото, което ни отделя от другите и от нашето истинско Аз. Дожо е място, където хората идват да тренират, учат, израстват и се променят. Много от нашето нормално поведение (например в бизнеса) има за цел да защити нашето статукво, ранг и позиция. В Дожо търсим да заменим старата си кожа за нова в постоянния процес на физическо, умствено и духовно израстване.

Оши Шинобу Осу (Бъди търпелив към себе си и към останалите!)

За някои “Осу” не означава нищо повече от дума, с която са им казали да поздравяват по-старшите и учителите. Без повече разбиране нейната употреба може да стане механична. Освен поздрав към съученици, по-старши и инструктори, Осу изразява и уважение към хората и към Дожо. “Осу” обикновено носи съобщение за приветствие и чувство на уважение към другите, но има и важно послание за този, който употребява думата. Всеки път, когато използваме думата Осу, трябва да си напомняме да бъдем търпеливи (шинобу). Много е лесно да си позволим да загубим търпение. Много е лесно да си кажем, ”Днес нямам търпение, защото се чувствам зле и съм подтиснат”. Тогава си позволяваме да третираме хората с неуважение. Това е грешно и ние казваме “Осу!” за да си напомним, че не бива да позволяваме това да се случва. Търпението спада към правилната представа за трениране, която учениците трябва да спазват. Предназначението на тренировките по Карате е да тренират тялото – да го направят силно и мощно. Към това не се подхожда изолирано. Тялото се тренира чрез трениране на ума. Когато умът и тялото са силни, имаме обединение водещо до силен дух, който е истинската цел на Карате тренировките. Силният дух води до хармонична личност. Постигането на тази цел чрез правилни тренировки изисква търпение. Всеки път, когато казваме Осу, ние потвърждаваме нашата предопределеност и решителност да постигнем истинската цел на Карате. Често чуваме хората да говорят за шанса в живота. Някои се оплакват, че не им се предоставят възможности и се самосъжаляват, други пасивно чакат техния шанс или възможност. Не трябва да чакаме възможности или шанса на нашия живот. Ако сме търпеливи и силни ще получим много повече шансове и възможности, отколкото преди това и ще се възползваме от тях. Независимо каква е професията ни, ако сме търпеливи ще оценим по-добре това, което ни предлага животът. Много пъти ни се предлагат възможности за напредване и израстване, но ние ги отхвърляме, без да разпознаем за какво са. Ако пък не сме достатъчно търпеливи и се хванем за първата изпаднала възможност, без да я разпознаем, може да се отклоним от целта си. Не чакайте “Шанса” и не си казвайте “все нещо ще изпадне”. С търпение и упорити усилия в тренировките и професионалния живот вие ще бъдете в позиция да разпознаете кога активно да се възползвате от възможностите, които живота предлага на всеки от нас. Бъди търпелив към себе си и към другите. Позволи на личността си да израства, да се развива и дай време на тренировките си за да пожънеш резултата от тях. Постоянно си напомняй тези идеи. Всеки път, когато приветстваш своя учител, по-старшите и съучениците си с “Осу”, си спомняй, че там има послание и за теб. Осу!!!

Лъчезар Ненов